Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2008 10:32 - Живот в, извън и около бита
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1368 Коментари: 5 Гласове:
0



Онзи ден стана въпрос за бита или „Всекидневието”, както го е дефинирал  lion1234 тук и „отдръпването” от него и това е, за което ще пиша днес. И без друго въпросът отдавна ме вълнува.

Ще разделя условно хората на три основни групи по отношение на живота в бита:

-         тези, които живеят извън бита – това включва, например, някои тесни специалисти, научни работници или творци напълно отдадени на работата си и почти не забелязващи света извън нея. Ако са късметлии да си изкарват прехраната с увлеченията си, добре, ако не - Бог да им е на помощ. Някои от тях са напълно неспособни сами да се оправят в реалния живот. Тук мога да включа и отшелниците, които като Буда медитират под някое смокиново дърво, но за разлика от него, забравят да се върнат в действителността.

-         тези, които живеят само в бита – най-широко разпространената фауна, на която не и минава през ум, че има нещо извън спането, яденето, работата, пиенето, е**нето и тия няколко неща. Необходимо зло.

-         тези, които живеят около бита – т.е. едновременно в него и извън него - те са тези, които са способни да съзерцават и не се идентифицират с нещата, които им се случват и чувствата, които преживяват. Те са тези, които ако не са убедени, поне подозират съществуването на духовната страна на нещата, но и не се забравят в търсенето и. Те приемат бита такъв, какъвто е, и дори могат да го обърнат на източник за забавления. Вследствие на това им отношение, те са и единствените, които биха могли при определени условия да го създават и контролират. Или частният случай на така наречените от nav магически или квантови хора.

И така, в разговора, който се опитвам да проведа с lion1234 на територията на блога си става въпрос за това дали човек трябва да се намесва в една конфликтна ституация от бита или е по-добре единствено да я съзерцава. /разбира се, по-добре и по-зле е пак съвсем условно тук, не става въпрос изобщо, а става въпрос по-скоро за това как всеки би трябвало да реагира в съответствие със своята истинска индивидуалност/.

Lion1234 казва, че е склонен да се намеси в такава ситуация, аз казах, че съм склонна да не се намесвам. Описвайки ситуацията в основни линии на един приятел от реалния живот и питайки го дали би предложил помощ при разрешаването на конфликта, той отговори, че би изявил желание да помогне само на човек, който му е близък и едва, ако този човек приеме, би помогнал. Позицията на този мой приятел всъщност ми харесва и мисля, че бих искала да действам в съответсвие с нея, но факта е, че в конкретния случай не се намесих и днес, ако се случи същото пак май няма да се намеся и причината е следната:

По-горе разделих хората на три групи по отношение на живота в бита. Разделението ми беше нужно, за да подчертая колко е трудно на хората да комуникират един с друг. Това е стара истина, но нека да я представя по този начин:

Мислите ли, че е възможно човек от първата група да разговаря нормално с човек от втората група?

Според мен, не само не е възможно да се комуникира нормално, а направо е невъзможно да комуникират. Хората от вторият тип мислят тези от първия или откровено за луди или за отнесени в най-добрия случай.

Разбира се, хората от първата група много трудно комуникират и помежду си, защото ако смисълът на живота на един са компютрите, а на друг - поезията, няма как да се получат допирни точки, от там и комуникация.

Е, сега си представете, че аз съм човек от първия вид, а пред мен се разразява конфликт между двама представители на втория вид. Какво мога да направя аз? Ами аз не познавам техният свят, защото никога не съм живяла само в бита. Те не познават моя свят и моята душевност, защото нямат сетивата, които са им необходими за тази работа. Е?

Отгоре на всичко аз съм напълно убедена, че човек сам се учи от конфликтите, в които попада и никой не би могъл да му даде меродавен съвет или идея. Учи се, разбира се, ако е способен да се учи. Този, който не е способен, не представлява пък никакъв интерес за мен и е само част от фауната. Теоретично, такъв тип ако го видя, че е тръгнал  да се хвърля от някоя скала, няма и да си мръдна пръста, защото ще го смятам за предварително умряла душа. Е, поне теоретично .... ако не се получи конфликт с вярването ми, че всеки живот е свещен и само, който го е дал, може да си го взима обратно.

Аз всъщност, не съм от първия тип, а съм по-скоро от третия, но в конкретната ситуация това не е от особено значение.

За хората от вторият тип, тези от третия са едни от тях, защото последните дават вид, че живеят в бита и първите няма как да хванат измамата.

За хората от първият вид, тези от третият пък се смесват с тези от втория, освен ако областите им на интерес не съвпадат по някакъв начин.

Мисля си също, че има преходни зони между тези три условни типове хора. Има голяма част хора, които са между втора и трета зона. Не могат да се откъснат от бита, а чувстват, че той далеч не им стига. Или между първа и трета зона има хора, които искат да пренесат света на фантазиите си в бита, но не са запознати с някои основни закони, които управляват видимата и невидимата части на вселената.

Другото интересно е, че конфликти има само в света на бита. В света на „Съзерцанието” конфликти не съществуват. Донякъде и заради това аз май не мога да реагирам адекватно на конфликт. Нали за да реагираш, трябва да смяташ едната страна за права, другата за грешна? Ами ако мога да разбера и едната и другата, и смятам и двете за прави ... или в абсолютен смисъл и двете за грешни?

Не, истината е, че на един по-късен етап се опитах да определя едната страна като права, а другата като грешна и за критерий взех чувствата, които тези двама души изпитваха един към друг. Според мен единият беше безразличен, а другият беше изпълнен с омраза. Абстрахирайки се напълно от фактологията, смятам този с безразличието за прав. Не мога да се сетя за нещо по-грешно от това да изпитваш омраза и няма оправдание за тази работа ....

Лошото е, че не можеш да кажеш на някой: „Не ме интересува какво приказваш! Тъй като виждам, че изпитваш омраза, смятам, че си на грешен път!” :)

Но пък от друга страна, да кажа нещо подобно ще е израз на мойта индивидуалност. Това ще съм аз.

Дали пък не съм  длъжна да го правя? :)



Тагове:   Около,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - Огнена,
06.01.2008 12:01
подхванала си една много болна моя тема...битието, което всъщност не определя духа...
как може човек да води нормален живот, при положение, че е рамкиран в ежедневието...ежедневие, което го ограбва, което го приковава към твърдата настилка,
ежедневие, което опорочава копнежите на душата, защото ги приземява до обикновените материални сувенири с които сме заобиколени и които толкова жадно притежаваме.....
цитирай
2. lion1234 - Привет, sunflower!
06.01.2008 12:34
Въпросът не е дали трябва да се намвсваме или да не
се намесваме в конфликтна ситуация от бита. Въпросът бе/ поне за мен/, че когато желаем да дискутираме съзерцанието, битът не е най-удачната
сфера за това.
Колкото до конкретния битов скандал, описан от теб, въобще не е ставало въпрос кое е по-правилно: да се намесиш в скандала или не. Вече поясних в предишния си коментар, че не съм
запознат в подробности, относно скандала и не те виня за ненамесата ти. Същевременно споделих, че
лично аз бих се намесил дотолкова, че да се опитам да пресеча скандала, без да играя ролята на съдник или пък да вземам страна в конфликта.
С други думи, намесата в скандала не трябва да се
тълкува като намеса в семейните дела. Да помолиш
обиждащата мъжа си жена да смените темата, да
говорите за нещо по-весело или ти самият да подхванеш нарочно друга тема едва ли би могло да се тълкува като намеса в семейните дела. За това
става въпрос. Иначе един решил да се намеси, друг
решил да не се намеси - не можем да виним нито единия, нито другия, защото всеки има своя ценностна система, своя етика.
Поздрави и лек ден!
цитирай
3. sunflower - ох, Piccola ...
06.01.2008 12:46
темата е неизчерпаема, а проблема нерешим ... освен ако просто не спреш да го решаваш, май :(
нищо, аз тези дни пак ще го човъркам ... напук! :)
цитирай
4. sunflower - Lion1234
06.01.2008 12:53
не съм съвсем съгласна, че бита не е най-удачната сфера за дискусия на "съзерцанието". макар че може да имаме различни неща пред вид, когато говорим за "бит". в крайна сметка какво можем да съзерцаваме, ако не бита? нещата вътре в нас също са отражения на света на бита .... или ако не отражения, то реплики един вид. всъщност не съм съвсем сигурна, защото не знам доколко съм съзерцателна в действителност.
А и имай предвид, че използвах завързването на разговор по един битов скандал само за да изясня някои неща за себе си ... не искам да обобщавам и разбрах ти какво имаш предвид :)
цитирай
5. soho - Малко off
06.01.2008 14:43
Чета разделението на хората. Откривам себе си в третия вид или може би между втория и третия. Май е най-лесно на тези от втория тип. Третите са вечно търсещи и незнаещи какво искат.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598765
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031